Какво правят тези хора във властта на България?
Коментар от Полина Паунова:
Когато кабинетът “Орешарски ” управляваше с общителното подпомагане на “златния пръст ” на Волен Сидеров, за съперниците на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (а и за всеки човек със здрав разум) това беше всичко друго, само че не и задоволително. Правителството, издигнало Пеевски за началник на ДАНС, си имаше обаче обосновка: Сидеров не е публично във властта, а и в предходния си мандат ГЕРБ също разчитаха на поддръжката на националистическата групировка.
Пътят нагоре
След оставката на Орешарки, предварителните избори и новия съдружен кабинет на Борисов конфигурацията на властта “изсветли ” националистическото присъединяване и тогавашният “Патриотичен фронт ”, формиран от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, подписа публична декларация за поддръжка. Така националистите официално бяха приобщени към систематичните партии, нищо че към оня миг Фронтът се ангажира единствено с парламентарна поддръжка за ръководство на ГЕРБ, Република България и АБВ.
Тогавашните рецензии към властта наподобяват през днешния ден напряко смешни. А изказванието, че е недопустимо даже най-скромното легитимиране на “патриотите ”, години по-късно звучи напълно налудно. Защото знаем каква е настоящата обстановка: главните националистически обединения - Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака " - към този момент са обединени в съюз и като подобен извършват ролята на пълновръстен съдружен сътрудник на ГЕРБ, с цели двама вицепремиери в кабинета.
В първите месеци след сформирането на кабинета “Борисов 3 ” националистите правеха усещане на умиротворени. Изчезнаха обичайните политически нервности на Сидеров, който помним с нахълтването в НАТФИЗ и с “превземането ” на магазинче за цигари. Липсваха и добре познатите му проруски откровения. " Опраскващият ” българите в чужбина (както самият той се изразява) Валери Симеонов също изглеждаше въздържан и кооперативен. Нямаше и помен от индивида, блъскащ възрастни дами на границата в изборния ден.
До какво докара стабилността?
Постепено обаче, с настаняването на “стабилността ” (или по-точно с медийното ѝ втълпяване поради европредседателството), националистите влязоха в старите си кожи. Нещо повече - окрилени от властването и от публичното въздействие, което упражняват, те започнаха да отдалечават страната ни от европейския ѝ път. Смяна на посоката, което в тази ситуация с България не е изключително комплицирана задача.
В последните седмици Волен Сидеров още веднъж е деен. След скандалния звук, който съветският патриарх Кирил държа в София, водачът на “Атака ” се потвърди, както разясниха соцалните мрежи, като същински националист, само че съветски. С лека ръка той напряко заличи българската нация, потвърждавайки, че тя съществувала поради Русия. По думите му, в средата на XIX век не е имало българи - те почнали да съществуват още веднъж поради освобождението на страната, станало с помощта на Русия. Зачеркна цялото Ранно Възраждане и имена като Паисий и Неофит Рилски да вземем за пример.
Опиянен от пламенната отбрана на проруските тези, водачът на „ Атака " провокира разкол вътре в националистическата коалиция. Видимо подразнен от сътрудника си Валери Симеонов, който назова съветския патриарх “второразрядно ченге ” и “цигарен митрополит ”, Сидеров загатна за разрушение на националистическата групировка и даже за излизане на НФСБ от властта.
Как избавиха Радев
Медийната замяна на реплики по този сюжет имаше и един непряк резултат: избави от обществен скандал президента, който, както се вижда от публикуван в Русия клип, е посрещнал с безмълвие мъмренето на съветския свещеник. Това можеше да се трансформира в същински политически проблем. Но в този момент е единствено колорит.
Друг е обаче главният въпрос в създалата се обстановка. А точно: докога националистите ще дефинират дневния ред на сякаш европейска България? Тук съществена роля и отговорност има министър председателят Бойко Борисов. Защото точно той е легитимацията на проруския националист Сидеров в българската власт. И в случай че държанието на президента по отношение на патриарх Кирил съставлява проблем за парламентарната група на ГЕРБ, то последвалият залп от страна на Сидеров би трябвало да е проблем от най-малко същия мащаб. Защото „ Атака " не е просто някаква си партия - тя е ръководеща групировка, която съставлява част от парламентрарното болшинство и държи икономическия портфейл в Министерския съвет.
Двойният стандарт
Незнайно по какъв начин и за какво Валери Симеонов се трансформира в позитивен воин в цялата тази история. Демократично мислещите хора в страната внезапно не помниха по какъв начин вицепремиерът заплаши публицист, че може да му спретне фиктивен скандал. Забравиха по какъв начин заплаши евродепутатка, че ще ѝ “намаже ските ”. Забравиха по какъв начин списание “Политико ” се занима с кръчмарските прояви на Симеонов, представяни за политическа позиция. Забравиха по какъв начин същият този човек блъскаше стара жена. Забравиха по какъв начин “опраска ” (по неговите персонални признания) българите в чужбина, когато се одобряваха разпоредбите за гласуването зад граница.
Въпреки всичко това Валери Симеонов се трансформира надали не в воин - единствено тъй като се опълчи на Волен Сидеров. Причината за този процес на историята: цялостното принизяване на диалога за българската политика. И събитието, че на Сидеров може да се отговори вулгарно и по кръчмарски, тъй като неговото политическо равнище е такова. А тази роля може да бъде поета единствено от политик със същите данни.
Но дано не се заблуждаваме: това противостоене вътре в националистическата коалиция е подправено. Защото така наречен „ патриоти " явно са всичко друго, само че не и политици, които мислят за страната си. Ако бяха такива, единият нямаше да зачертава българската нация, а другият нямаше да се гордее с “опраскването ” на българските емигранти.
Кой ще заплати?
Впрочем, единственото разследване от абсурда Симеонов-Сидеров е това: диалогът по една толкоз значима политическа тематика като имперските щения на Русия и нейните хибридни офанзиви в България беше трансфорат в кухненска кавга. И съответният диалог в този момент не е коя от хулиганските реплики на Сидеров или Симеонов пасва най-добре на обстановката. Адекватният диалог е кой ще поеме отговорност за държанието на националистите във властта. Защото въпреки и да пазят противоположни отзиви по тематиката Русия, Сидеров и Симеонов наподобяват идентични. И двамата заплашват публицисти, и двамата си разрешават реплики, които са неприемливи в една демократична страна, и двамата наподобява се интересуват не от българите, а само от личните си политически упоритости. Цената за присъединяване им във властта ще бъде висока. И ще бъде платена от обществото. А отговорността няма да бъде понесена от Борисов. Въпреки че би трябвало.
Когато кабинетът “Орешарски ” управляваше с общителното подпомагане на “златния пръст ” на Волен Сидеров, за съперниците на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (а и за всеки човек със здрав разум) това беше всичко друго, само че не и задоволително. Правителството, издигнало Пеевски за началник на ДАНС, си имаше обаче обосновка: Сидеров не е публично във властта, а и в предходния си мандат ГЕРБ също разчитаха на поддръжката на националистическата групировка.
Пътят нагоре
След оставката на Орешарки, предварителните избори и новия съдружен кабинет на Борисов конфигурацията на властта “изсветли ” националистическото присъединяване и тогавашният “Патриотичен фронт ”, формиран от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, подписа публична декларация за поддръжка. Така националистите официално бяха приобщени към систематичните партии, нищо че към оня миг Фронтът се ангажира единствено с парламентарна поддръжка за ръководство на ГЕРБ, Република България и АБВ.
Тогавашните рецензии към властта наподобяват през днешния ден напряко смешни. А изказванието, че е недопустимо даже най-скромното легитимиране на “патриотите ”, години по-късно звучи напълно налудно. Защото знаем каква е настоящата обстановка: главните националистически обединения - Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака " - към този момент са обединени в съюз и като подобен извършват ролята на пълновръстен съдружен сътрудник на ГЕРБ, с цели двама вицепремиери в кабинета.
В първите месеци след сформирането на кабинета “Борисов 3 ” националистите правеха усещане на умиротворени. Изчезнаха обичайните политически нервности на Сидеров, който помним с нахълтването в НАТФИЗ и с “превземането ” на магазинче за цигари. Липсваха и добре познатите му проруски откровения. " Опраскващият ” българите в чужбина (както самият той се изразява) Валери Симеонов също изглеждаше въздържан и кооперативен. Нямаше и помен от индивида, блъскащ възрастни дами на границата в изборния ден.
До какво докара стабилността?
Постепено обаче, с настаняването на “стабилността ” (или по-точно с медийното ѝ втълпяване поради европредседателството), националистите влязоха в старите си кожи. Нещо повече - окрилени от властването и от публичното въздействие, което упражняват, те започнаха да отдалечават страната ни от европейския ѝ път. Смяна на посоката, което в тази ситуация с България не е изключително комплицирана задача.
В последните седмици Волен Сидеров още веднъж е деен. След скандалния звук, който съветският патриарх Кирил държа в София, водачът на “Атака ” се потвърди, както разясниха соцалните мрежи, като същински националист, само че съветски. С лека ръка той напряко заличи българската нация, потвърждавайки, че тя съществувала поради Русия. По думите му, в средата на XIX век не е имало българи - те почнали да съществуват още веднъж поради освобождението на страната, станало с помощта на Русия. Зачеркна цялото Ранно Възраждане и имена като Паисий и Неофит Рилски да вземем за пример.
Опиянен от пламенната отбрана на проруските тези, водачът на „ Атака " провокира разкол вътре в националистическата коалиция. Видимо подразнен от сътрудника си Валери Симеонов, който назова съветския патриарх “второразрядно ченге ” и “цигарен митрополит ”, Сидеров загатна за разрушение на националистическата групировка и даже за излизане на НФСБ от властта.
Как избавиха Радев
Медийната замяна на реплики по този сюжет имаше и един непряк резултат: избави от обществен скандал президента, който, както се вижда от публикуван в Русия клип, е посрещнал с безмълвие мъмренето на съветския свещеник. Това можеше да се трансформира в същински политически проблем. Но в този момент е единствено колорит.
Друг е обаче главният въпрос в създалата се обстановка. А точно: докога националистите ще дефинират дневния ред на сякаш европейска България? Тук съществена роля и отговорност има министър председателят Бойко Борисов. Защото точно той е легитимацията на проруския националист Сидеров в българската власт. И в случай че държанието на президента по отношение на патриарх Кирил съставлява проблем за парламентарната група на ГЕРБ, то последвалият залп от страна на Сидеров би трябвало да е проблем от най-малко същия мащаб. Защото „ Атака " не е просто някаква си партия - тя е ръководеща групировка, която съставлява част от парламентрарното болшинство и държи икономическия портфейл в Министерския съвет.
Двойният стандарт
Незнайно по какъв начин и за какво Валери Симеонов се трансформира в позитивен воин в цялата тази история. Демократично мислещите хора в страната внезапно не помниха по какъв начин вицепремиерът заплаши публицист, че може да му спретне фиктивен скандал. Забравиха по какъв начин заплаши евродепутатка, че ще ѝ “намаже ските ”. Забравиха по какъв начин списание “Политико ” се занима с кръчмарските прояви на Симеонов, представяни за политическа позиция. Забравиха по какъв начин същият този човек блъскаше стара жена. Забравиха по какъв начин “опраска ” (по неговите персонални признания) българите в чужбина, когато се одобряваха разпоредбите за гласуването зад граница.
Въпреки всичко това Валери Симеонов се трансформира надали не в воин - единствено тъй като се опълчи на Волен Сидеров. Причината за този процес на историята: цялостното принизяване на диалога за българската политика. И събитието, че на Сидеров може да се отговори вулгарно и по кръчмарски, тъй като неговото политическо равнище е такова. А тази роля може да бъде поета единствено от политик със същите данни.
Но дано не се заблуждаваме: това противостоене вътре в националистическата коалиция е подправено. Защото така наречен „ патриоти " явно са всичко друго, само че не и политици, които мислят за страната си. Ако бяха такива, единият нямаше да зачертава българската нация, а другият нямаше да се гордее с “опраскването ” на българските емигранти.
Кой ще заплати?
Впрочем, единственото разследване от абсурда Симеонов-Сидеров е това: диалогът по една толкоз значима политическа тематика като имперските щения на Русия и нейните хибридни офанзиви в България беше трансфорат в кухненска кавга. И съответният диалог в този момент не е коя от хулиганските реплики на Сидеров или Симеонов пасва най-добре на обстановката. Адекватният диалог е кой ще поеме отговорност за държанието на националистите във властта. Защото въпреки и да пазят противоположни отзиви по тематиката Русия, Сидеров и Симеонов наподобяват идентични. И двамата заплашват публицисти, и двамата си разрешават реплики, които са неприемливи в една демократична страна, и двамата наподобява се интересуват не от българите, а само от личните си политически упоритости. Цената за присъединяване им във властта ще бъде висока. И ще бъде платена от обществото. А отговорността няма да бъде понесена от Борисов. Въпреки че би трябвало.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ